Мила и лилипутите

 

 

В колиба на брега на океана живееше момиче риба.

Говореше с пясъка и морските пирани.

Уж се раждали в реката, какво тогава правят на брега? В тревата?

Заедно засадили брезово дърво.

- Солената вода ще го полива - казала им Мила.

- Ти момиче ли си или риба? - попитали пираните.

Почесали се с морските пирони и насядали да слушат. 

Помислила си Мила: “Гноми”.

- Момиче съм, но мога да потъвам в океана, да разглеждам дъното,

да тичам между кораловите храсти и да пея.

От водата пролази същество и викна:

- Здрасти!

Обърнали очите си към него, четири пирани и момиче риба

се загледаха някак по-прилежно.

Хем бе лято, хем струваше им се, че около новодошлия

става снежно.

- Носиш сняг. Какво си?

- Лилипут, идвам от търбуха на северния кит. Там духа, има буря,

яде замръзнали бабуни, но поне сега е сит.

- Откъде бабуни в тази пролет?

- Продават се на кея. Но да опитвам хич не смея.

От водата наизлизаха още дребни кръгли мърдащи неща.

- И вие ли сте лилипути? - Мила ги хареса, въпреки че бяха мъничкоподути.

- Изплюйте топлата вода, войници - нареди им най-старият, 

въоръжен с муниции. 

Кръглите се смалиха и се затъркаляха щастливи.

- Снегът май спря, можем пак да бъдем живи.

Четири пирани, осемнайсет лилипути и момиче риба Мила

затанцуваха с боси лапи, опашки и крака.

Появи се жаба:

- В обявата за набиране на гости, пише че за рождения ден 

търсите хористи.

Настана тишина, а жабата изпя на Мила песен.

 

Ставаш на една, бъди си риба и момиче

От моята уста това на нищо не прилича

Обаче знай, че много лилипути те обичат

Мила Мила Мила, тичай до луната и обратно

Донеси ми пояс и се смей стократно!

 

Всички се затъркаляха в захлас.

Стана тъмно и лилипутите засветиха в различни цветове.

- Да живее Мила, скоро ще навърши даже две!

 

 

21 април

 

    Пино носи боя за обувки в джоба си. Удря се в стълб и боята потича. Черно петно оцветява крачола му. Вижда го жена с куче на каишка.

   - Изцапан сте. Прилича на боя за обувки. Защо ви е боя за обувки щом ходите бос?

   - Ще се местя. Отивам на север.

   - Вземете кучето. Тук му е топло.

   Пино и куче се возят на влак. Отиват на север.

 

 

14 април, Опиши предмет

 

  Направена си от земя. Съдържаш земя. Две ръце са ти помогнали за формата. Въртяна си на колело, печена на високи градуси и все пак топлината ти избяга. Суха пръст те е запълнила, коренът ти е изсъхнал. Стъбло на бивш дафинов лист е запазил покафенели клони и листа. Будя те и изтръгвам сухото, засаждам в теб нова семка, за да си след десетина дни убежище на новото поникнало растение. Докато и то покафенее. Пролет, другото са грудки в чекмеджета.

 

 

12 април

 

Блееш, а в стомаха ти се буди вълк

Агнето се ражда днес

 

Пред месарница опашката се вие

 

Агнето живяло кратко, за да остане крехко

 

 

7 април

 

Стрък от общата тъга

 

 

Риби с нож убиват дребни хора със опашки

Война за земни страсти

Копие, на него надиплени глави без погледи

Мъртвият сезон

Ловът е разрешен 

Залоствайте

 

 

6 април, задача - първи детски спомени

 

     

   Детето се роди с голяма глава и различни на цвят мигли. По-късно седна на стол пред огледало и разказа някои от първите си спомени.

 

   Звук от въртяща се телефонна шайба, а на прозореца тънко перде. Навън е тъмно.

     - Ядох люта чушка. Изядох я цялата.

     От другата страна на линията бабата се смее. 

 

  След дни в къщата влиза слънце. Осветява тъмен дървен гардероб в голямо помещение. Прозорецът е отворен. В хола има непознат. Вдигната в ръцете на баща ми, до нивото на рафтовете, избирам рокля. Търся конкретна много мека рокля. Искам точно нея. Говорим тихо.

 

     Пак сме се върнали да живеем на шестия етаж, под покривите. Отскоро спя в стаята сама. Гумена кукла японка свети до главата ми. Миризмата й е някак сладка. Обичам тази миризма. Будна съм, чувам тътен от най-високата част на скосения таван. Сигурна съм, че там зад стената живее човек, който се опитва да излезе. Да бутне стената и да влезе в стаята ми. Викам силно мамо. Идва баща ми. Заспивам, но не в собственото ми легло. 

 

 

     В огледалото дете с голяма глава се смее. Пред него жена седи на стол и мисли. 

 

 

5 април, опиши нещо голямо с малко думи

 

Нужен съм ви при събуждане, след виц и в полярността на 

сбръчканите вежди. Използвайте ме по предназначение. 

Излизам и от усти останали без зъби.

 

Берлузио прикри устата си. Зад ъгъла се шмугна кикот.

 

 

18 март, София

 

Присъствах на убийството на личната ми карта.

 

 

без дата 

 

Имаш лодка на гърба, тъй като си целият една река. 

В някои дни си просто локва. 

 

 

29 февруари 2016, прочетено в сън

 

дъжд

кокичета с неволи

декември, втори