Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

Първа седмица

Подарява думи: Мая Руневска

ден 1 - 25 / 11 / 2015

думи # 1: Трамваят рязко спря, разлюлявайки хората като есенни листа, готови да отлетят с вятъра.

Кондуктор с дупки на ръцете

с остри зъби дупчеше билети.

Пред него малък господин,

току-що напуснал своя чин,

се опитваше да се промуши тайно

между тълпата многознайна.

Хей, къде си тръгнал, ти разбойник?

Без билет ще станеш мой заложник!

Викаше униформеният перфоратор,

вече всички знаем, качествен оратор.

Хората се разлюляха,

акоредеон засвири от площада,

трамваят забърза своя ход

и като опитен пилот

излетя със времето.

Есента пришпори го.

Листа обвиха го.

А пътникът непроверен,

с танц лек и нов рефрен,

се затича по небето,

извади скришом портмонето

и измъкна транспортната си карта.

Хубаво е да избягаш проста ей така, за спорта.

ден 2 - 26 / 11 / 2015

думи # 2: Тя се отпусна на дивана и спомените й заиграха пред очите й като пожълтели снимки от миналото.

- На кого е шапката?                                                                                   

- Подозирам, че са я забравили предишните, минало свършилите.

~~~

   В малкото фотостудио възрастният господин четеше вестник. Квадратите-стъкла на външната врата бяха толкова остарели, че ако се вгледаше човек по-навътре можеше да види даже новородената пета на баба си. Полузадрямала, сивата брада на собственика леко подскочи от звънчето, което посрещна новодошлите.

- Добър ден, вие ли заснемате портрети? – попита дама с широка периферия, палто до края на обувките и дете в ръката.                       - И това, освен че снимам и животни, обичам да осветявам ярко катарами на колани и от тях да правя евтини колажи.                      

- Както и да е, искаме портрет. Аз и моят племенник искаме портрет.                                           

- Седнете на дивана, моля. До няколко минути съм готов. Ако на младият господин му се прииска може да разбърка с писалката водата на рибите. Обичат мастилени петна, напомня им за океанските течения.

~~~

- Кажете зеле, боб или луканка, зависи от диетата ви.                        

- Бренди – озъби се дамата.                                                                      

- Баклава – момчето каза своето.

- Хубава ще стане фотографията, някак в движение на устните ви кухини.                                        

- Кога ще е готова? Бързаме, нали разбирате.                            

- Нужна ми е седмица поне. Елате следващата сряда. В четири и половина.

   И какво се случва след сто, сто и петдесет години.

~~~

- Едва ли е забравена. Такава шапка се оставя единствено за улика, спомен или намерение за изневяра.                                        - Не ми харесва на този диван, изтрий я и да принтим вече, няма никакво време! Бързам, разполагам само с час. Фотошопът ти е бавен, а в проклетото ти ателие отново се разнесе миризма на бренди.                                                           

ден 3 - 27 / 11 / 2015

думи # 3:  Той направи стъпка в снега и се загледа в отпечатъка от обувката, под който прозираше зелен лист.

  Преместването на цялата оцеляла зимнина беше непредвиден няколкочасов труд в тихия следобед на семейството. Тъкмо седнала да изпие кафе в миниатюрна чаша, бабата чу виковете извън кухненската си обител.   

- Подавайте един на друг, по-бързо, ще изпуснем светлината! – даваше нареждания майката с дебела шапка.

  Неусетно веригата от работници в лицето на лелята, бащата, чичото, племенниците и всичките сестри и братя даде своя резултат. Брашното, ядките, сушените плодове, картофите и останалите там провизии бяха складирани на ново, сухо и скришно място в близост до кухненската врата. Имаше загуби, но всички дружно решиха, че това е жертвоприношение, случва се през зимата поне веднъж.

  Седнали около огъня и бабиния кекс, семейството планираше действията за следващия ден.

-  Ще трябва да прикрием покрива на новия килер някак другоядче - дядото потриваше умислен своята брада.

-  Да, по всичко личи, че зеленият цвят привлича разрушителите – лелята дръпна от дългото си цигаре.

-  Избегни поне веднъж тези твои предрасъдъци, не е задължително, не можем да бъдем напълно сигурни, че са Те. Може би е бил камък или паднал клон..

- Да, клон с такава форма.. Изключено!

~~~

 Човекът ходеше по снежната пътека, гледаше небето и разсъждаваше откъде ли идват хорските неразбории, има ли по-високо други същества и те вредят, помагат или изобщо пука ли им за света. Стъпи в нещо меко и най-после наведе замислените си очи:

-  Чудя се как е попаднало тук, това зелено, пролетно листо! Чакай, чакай, каква е тази дупка, струва ми се, че най-вероятно е тунел към хралупа на семейство мишки..

 ден 4 - 28 / 11 / 2015

           думи # 4: Храстите шумолят под ударите на дъждовните капки. 

Преносител на вълнообразни летви

тича по паважа под наклон.

Претопяват се железни клетви.

Рибешко око те гледа с взлом.

Нима боли когато капката направи пробив?

А когато малки пръсти късат тичинки, върби и клони?

В мрежи слагат не балони,

а тела на други същества.

Дъждът обаче

няма да ги изостави просто ей така да плачат.

Ще измие с удар сълзите,

които не събраха пръстите.

Ще събуди храстите с навит будилник.

Не спете, дишайте. Скоро идва понеделник.

ден 5 - 29 / 11 / 2015

думи # 5:  - Какво е това петно? Кой размаза боровинки по стената?

   Порязаха ме, залитнах и оставих следното петно.

~~~

   - Левкоцитите, разпръскват се, помогнете им да останат по местата!

   - Как? Тялото е погълнало огромно количество сок от боровинки. Няма начин да не потърсят път навън. Субстанцията е разредена, нужно е преливане.

   - Струва ми се по-добре течността да бъде огледална. Когато видят отраженията си, ще решат, че броят им е по-голям и спокойствето ще даде естествено размножаване на частиците.

   В каналите се спусна сребристобялото втечнено огледало. По пътя си завлече няколко съкрушени тънки тромбоцита.

   - Къде ни водят?

   - Мисля, че търсим кръглите бели госпожи.

   - Пак ли са напуснали?

   - Намаляха, нужна е сугестивна намеса.

 На червената врата пишеше: „Белите“. Вътре в гримьорната цареше суматоха.

  - Няма начин всички да излезем заедно на сцената. Не бъдете толкова егоцентрични! Преглътнете нуждата ви от изява и нека останем вътре, където ни е мястото. Не търсете непознати територии точно днес.

   Отвън огледалната повърхност се поклащаше и слушаше речта на Бялата. Почука, а отвътре настъпи тишина.

   - Да, кой е?

   - Приятел.

   - Ако отворим вратата има опасност да изтечем, а вече сме твърде малко.

   Спогледаха се, нямаха какво да губят, отвориха и при тях нахлу течно огледало.

     - Ха, откъде се появихте всички, радваме се да ви посрещнем.

  Забълбукаха нови бели дами, закикотиха се и тръгнаха по коридорите да разгледат обстановката.

~~~

  Пиела се топла вода при порязване, така казаха в селото до боровинковите храсти. Остава само да изтъркам и това петно.

ден 6 - 30 / 11 / 2015

думи # 6:  Мостът се извисяваше там от векове – стъпил с тежките си основи на двата бряга, той свързваше два народа.

ден 7 - 01 / 12 / 2015

думи # 7: Мелодията се носеше във въздуха като шепот от отминалите времена.

Изпей за славея

Мила бабо, аз забравих я

Какви бяха думите

Как звучеше в двора ни

Под вишната

Кажи ми ти отново

Че време има

Стълбите накарай ме да ги измия

Чушките обелени

Бурканите затворени

Леглата са оправени

Спуснати са щорите