Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

 

 

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

 

X седмица

 

Подарява думи: Сандра Топалска 

 

ден 64 - 27 / 01 / 2016

 

думи # 62:  снегът се топи, егото ми също

 

 

С колелото ще стигна по-бързо, но навън още се хлъзга. Дали да не го оставя за утре? Какво да си облека, за да не стана цялата в мокри петна? По-добре да закуся и да изпия едно кафе. Не, не, първо упражненията и топлата вода, после душ. Имам и да подготвя материалите за лекцията “Краткотрайни сомнамбулства"Да, и да звънна на момчето с тухлите, трябва ми нова стена, прекалено е отворено всичко. Имам усещането, че съм на витрина.

Стената ще помогне. Освен това е време и да запиша интервюто с рижавото дете. Ще порасне, докато стигна до него. Чакат ме и от института по равни тротоари, трябва да избера най-подходящите кадри и да им ги пратя. Какво ще вечеряме? А кога ли да отида най-накрая сама на онова пътешествие из пясъците. Всичко е наред, всичко е наред. Няма нужда да правя накуп целия списък. Списък, добре че се сетих, таблицата за организацията “Конни свободи”. Задължително, още днес! Къде ли съм прибрала онзи шал с пеперудите. Така ми се иска да го сложа. Да не забравяда изключа автоматичния капкомер в стаята за експерименти! Много е важно, помни, помни! Утре е срещата на топлоизолационните активисти. Или аз ще отида или ще изпратя доброволец. Не, по-добре аз. Така ще е най-лесно. Дали ще вали? Ако вали трябва да сложа високите ботуши, те стоят добре и с новата ми шапка. Свършил е шарланът, и онова конопено масло, което споменаха в курса по биотермални екостимулационни иновации. Ще го поръчам от сайта с доказан произход. Колко е часът? Кой звъни по това време? Ало, да. А, здрасти. Ами какво, почивам си. Напълно съм се отпуснала и щеси правя медитацията. Ти как си? Ооо, чудесно, браво. Много хубаво. Да, мисля да отида, но зависи от портативните мелачки забрашно, които чакам да изпратят шведите. Да, да, страхотен продукт. Абсолютно съм съгласна, все пак това което най-добре правя е да мисля за другите хора. Мое лично призвание. Майка ми ли? О, не знам, не съм я чувала от четири месеца. 

 

 

ден 65 - 28 / 01 / 2016

 

думи # 63:  Един ден се събудих и най после забелязах, че слънцето изгрява точно срещу моя прозорец. Огледах се, всичко 

беше на мястото си.

 

 

Строили сме ви тук с ясно намерение

От вас се иска да се случи бавно, без съмнения

Има избор 

Или местите планетата

Или изкривявате очите й

Или молите слънцето за помощ

Има ли вариант за престрояване на блока

докато жената е задрямала?

Отговори даваме само на реални питания

Вашето ни се струва като повод за излитане

 

Дванайсет мишки седнаха около масата

Как да стане, меняха се гримасите

Сетих се, извика бледата

Имаш ли контакти на Беруна

Веднага я помолете да се измести мъничко на запад

И да внимава да не паднат другите

 

Тази сутрин пак събудих се

Похвално

Дръпнах щори

Колко странно

Точно посредата на хоризонтална права

Не по диагонал над купола на църквата

А отсреща Слънцето захлупи ме

 

Беруно, върна ли всичките услуги на сивите гризачи глупави

Дано да си го сторила, че черупката ми май напука се

Никой не трябва да се мести в следващите 11 953 години

В противен случай на Земята ще трябват й кокили

 

Четиристотин костенурки се закискаха

А слънцето, блока, жената с изгрева

хората на спирката, учителките по пиано

продавачите на кадаиф

усетиха гъделичкане навсякъде

Страхотен кеф

 

 

ден 66 - 29 / 01 / 2016

 

думи # 64: Докторът седна, запали цигара и се усмихна. Сабото му вече отдавна се смееше. 

 

 

    С новите си лачени обувки с панделка Друна се чувстваше превъзходно. Намери ги пред леглото си същата сутрин, подредени една до друга, готови за показване навън. Откакто навърши девет сякаш животът й малко се промени. Предпочиташекрушов сок пред ягодовия сироп на млекарката и често й се искаше да бере боровинки, защото при убождане, можеше да засмуче пръста си и да усети онзи странен вкус, собствения й вкус. Харесваше й синият панталон с кариран маншет, както и чадърът с разноцветни точки. Затропа с новите си подметки по паркета на втория етаж, изтича по стълбите надолу и се озова в в слънчевата кухня.

        - Добро утро, благодаря ти, намирам ги за много красиви.

- Здравей, мила Руни, надявах се, че ще ти допаднат. Мечтаех за такива, когато бях дете, но нали знаеш, баба ти и дядо ти не можеха да си позволят много.

 

     Друна си представя майка си като малко момиче пред ограда на зоологическа градина. Вътре пълно с танцуващи тигри, а тя отпред, с катинар на краката.

 

- Хайде, сядай да закусиш и тръгваме към школата. Днес ще изучавате устройство на мравуняк, нали така?

- Не, мравунякът е утре. Днес имам плетене на мрежи, отделяне на люспи от слънчоглед и компасни игри.

- Ех, да имах и аз такива часове навремето, но нали знаеш, бяхв съвсем обикновено училище. Баба ти и дядо ти трябваше да се грижат за шест деца, кое по-напред.. Кое?

 

Друна вижда майка си в шахта със стени покрити с мъх. А тя с фенер в ръка осветява пръстите на краката си. Мига синьо и жълто.

 

- Откога имате тези оплаквания?

- Вижте, винаги съм усещала напрежение в кутрето на левия ми крак, както и честа нервност по време на пресичане, купуване на кръгли плодове, движещи се бабуни, остри рамене, криви долнизъби и водопади. Но някак съумявам да избягвам тези ситуации. Повече ме притеснява фактът, че дясното ми око постепенно сменя цвета си.

- Ясно, напълно ми е ясно, тук си имаме работа с левкоцитен дисбаланс, предизвикан от клетъчни микрошумове в областта на глезена, придружени от глобален поливалентен крематит с биволска бактериус агорофобикус. Как да ви кажа, изобщо не се притеснявайте. Тук съм, за да ви помогна.

- Нека вметна, че откакто навърших девет, точно преди двайсет години, започнах всеки ден да викам по четиринайсет пъти, точно преди да отида сутрин до тоалетната: “Хей, хей, отвържи часовника, секунди нямаме, мокрите подводници!". Ако не го направя, сигурна съм, че някой, от другата страна на стената, ще  умре. Малко е неудобно, когато се будя в компанията на котка или мъж.

- Често срещано е при пациенти с вашата диагноза. Няма причини за притеснение. Ще ви подложим на синтетична лунарна терапия и ще има прогрес до броени месеци.

- Пия чай от слънчогледови корени - Друна се радваше, че е самоинициативна.

- Така, всичките тези маркетингови трикове за отвари и хранителни добавки искам моментално да се изтрият от ежедневието ви. Моля ви, все пак се връщам от симпозиум в Швейцария!

 

хапче хапче хапче 

хапче за ставане

хапче за лягане

много молим намалете и водата

така по-лесно се разтваря във червата

 

Лачени обувки плахо се скриха под бюро

От другата страна сабо

 

Друна се събуждаше всяка сутрин точно в седем. Закуската й беше винаги еднакво здравословна. На бюрото в новата кантора имаше изряден календар. За обяд винаги салата. Усмихваше се вечер на портиера. Не сънуваше, спеше дълбоко, здраво, сигурно. Графикът на поемане на хапче следваше и със затворени очи.

 

Скучно стана, 

мислеше на Друна пръстът на лявото стъпало

Твърде подредено

Ще взема друго да захвана

 

В неделя Друна се събуди в девет без десет. Видя часовника и ледена тръпка полази гърба й. Стана, отиде в банята, погледна се в огледалото. Надълбоко в зеницата на дясното си око имаше отражение на малък пръст. Събу пантофите си. Кутрето й беше изцяло пъстро, а с него успяваше да гледа. Виждаше от съвсем близо испанската мозайка, която покриваше пода пред ваната. В ъгъла се търкаляше хапче.

 

 

ден 67 - 30 / 01 / 2016

 

думи # 65: във болница баща

              говоря със сестра: "ако приказва много, зашийте му устата"

             "отвратително дете" - в окото на сестрата 

 

 

Съседката от първия етаж все казва тихо на угрижената ми баба, чувам я през стъклената врата на хола, докато си мислят, че чета в стаята ми онази книга с твърди корици, която ми подариха с тъжни очи за последната Коледа, че не разбира има ли Господ и ако го има защо наказва най-добрите, според нейното скромно мнение, хора. Чувам баба ми как кима. Чувам как в съседната кооперация Пепи с дългата опашка се опитва да изстърже пържено яйце от загорял тиган. Пак са го оставили сам. Казали са му: “В хладилника има яйца, във фурната хляб. Ще се върнем в късния следобед”. Ще се върнат, когато той ще е измил чинията, зъбите, краката си, облякъл пижамата, навил будилника и вече в леглото с книгата за кораба и тухлите, любимата му. Чувам и как под земята тече вода и носи спомените на хора живели преди десетилетия: “ако можеше да имам онази дантела”, “пак нямаме скоч”, “дали да замина за Париж или да остана тук”, “влакчето се сглобява с мисъл, не със сила” и всякакви други мисли чувам. Чувам ги от сутрин до вечер, от нощем до сутрин, откакто съм се родил и малко преди това. 

Един ден баща ми реши да отидем в онзи санаториум в гората.Препоръчали му го запознати с моя случай специалисти. От двете страни на пътя дъбове мислят за пролетта, по корените си предават сигнали. Една от младите брези разказва виц. По люлеещите клони се разбира, че останалите се подсмихват, като хора, но по-тихо, по-скрито, 

 по-тайно

 някак всеотдайно

 Вратата е стъклена. Зад нея голяма приемна, чакалня, място за посрещане на  пациенти, с дивани, саксии, радиатори и шарен килим. Таванът във височина маркира края на помещението. Отгоре чувам гълъби.

- Добре дошли при нас - казва тя. Руса е, с къдрици, на врата й се поклаща златно кръстче, престилката й е допълнително вталена. Прилича на крушовиден лампион. Баща ми се усмихва и придърпва шлифера си. - Навярно сте наясно, но нека го чуете и от мен {“чуваме, чуваме” - чух}. Нашият център е на изключително високо ниво, подкрепен от много международни здравни организации. При нас идват световно признати специалисти, които полагат огромни грижи и внасят безгранични знания по време на диагностицирането и периода на лечение на нашите гости. Наричаме ги гости, тъй като пациент ни се струва категоризиращ и силно демотивиращ термин. Моля да ме извините, имам неотложни нужди. При нас никой не е задължен дадава обяснения. { “кога ще млъкне” - чувам }

 

Стаята ми е светла, с дървено легло. Прозорецът е южен. По алеята се отдалечава такси. Чувам баща ми вътре да потърква слепоочията си.

 

- Определено сме длъжни да опитаме метода на Бирменхауфщайн за извличане на говор посредством молекулярни примеси в областта на гласните струни. При опитите с прасето Джина колегите от албанския клон на световната лаборатория за изследване на психосоматични мълчания са получили доста задоволителни резултати. 

Останалите лекари кимат в такт.

 

Свижданията са по четири в месеца. Посещават ме в правилен ред баба ми и баща ми. Веднъж дойде и Пепи. Подстригали са го, казва че е за добро.

Година и половина мина като насън. А когато пътувахме в таксито, баща ми каза: “Оставаш тук за уикенда, после ще му мислим вкъщи”.  

 

- Мисля, че дойде време да изпишем детето. За съжаление последните изследвания показват, че нямаме никакво развитие в областта на новоклеткообразуването и не виждаме вариант синът ви да проговори.

- Да проговори? Та той е тук заради множеството думи, които изрича от името на хора, които никой никога не среща. По цели дни и нощи чувам тези разговори между него, тях, другите, слонове, къртици, средновековни жени, мъртви президенти, лунатици, бабички и всякакви други същества. Те никога не млъкват, нито за минута. 

- Момент, ако обичате, изчакайте само минута, господине. 

Медицинското лице излиза от стаята:

- 213 кабинет. Моля веднага пратете санитари. Код 14, отворен горен канал. Такааа - провлачва лекарката, връщайки се вътре - ще изчакаме заедно само няколко минути и всичко ще бъде наред.

- Кое ще е наред, кое? Това никога няма да свърши докато единият от двамата не оглушее!

 

Чувам всяка дума, някак жълто става всичко. Натискам бутона над леглото. Тя влиза, отново къдрава, лампионена, красива.

- Какво става миличък? Какво ти е нужно? Къде ти е тефтерът? А ето го на шкафчето. Напиши, какво те мъчи? 

"Баща ми е в сградата. Настанете го в добро отделение. Оставям му своята пижама. Дайте му спокойствие. Отрежете му ушите."

- Какво ти става, мило дете? Шегите ти са безкрайни. Събирам всеки изписан от теб лист. 

В същия момент, бащата спящ от лекарска намеса, блуждае в мозъка на своя син:

"Ела на свиждане, донеси ми ножици! Още утре, моля те!"

   

 

ден 68 - 31 / 01 / 2016

 

думи # 66: Честно казано не обичам неделите. Малко хора на 

спирката, магазинът не работи. С август е същото. Август е 

неделята на годината. Неделя е августът на седмицата.

 

 

Днес не ми се скача по сиви плочки

за да не настъпвам линиите

Не ми се изпреварват минувачите неправилно

Днес са разграфили тялото

на точка на наяждане, точка на полягване, точка на задрямване

Дали да не пропуша

 

Събирам сили, мокря челото

скубя магданозен стрък

пробождам егото

Снишаваме се мигновено в стаден 

маратон по дърпане на щори

Вместо да се съберем

И просто да говорим

 

 

 

ден 69 - 01 / 02 / 2016 (довършено на 02/02)

 

думи # 67: 

   През нощта беше натрупало. Първите крачки в пресния сняг щяха да бъдат нейни. Звукът от стъпването в снега й харесваше. Хруп, хруп, хруп в тишината на спящото село. Вървеше с челник -до хотела нямаше улично осветление. Кметът и собственикът на хотела не се харесваха. Хруп, хруп, хруп. Снегът отразяваше светлината и отдалече можеше да се види едно светло петно, което бавно се придвижва от няколкото жълтеещи светнати прозорци в селото към бляскаво осветения Спа Ризорт Хотел.

    Стълбите към четвъртия етаж, Ана изкачваше бавно и тихо. Беше свалила снежните си обувки и мекият мокет поемаше нейните стъпки. Открехна много внимателно вратата на апартамента. Бързо се мушна в банята, съблече дрехите си и ги постави в платнена торба. Персоналът щеше се погрижи да изчезнат за химическо почистване малко след изгрева. Пусна горещия душ и се наслади на минералната вода, която обливаше премръзналото й тяло. С мокра коса, в гладък халат, тя се отправикъм удобния масажен стол до френските прозорци водещи към тераса с гледка към селото и планините. Слънцето се показваше над билото, а от леглото чу протягане и примъркване.

      - Ммм, колко е часът? Рано си станала.

   - Добро утро, мили мой Пепино. Днес ни чака доста работа, затова трябва да се заредят батериите със сутрешни практики. Скачай от леглото и да действаме. Хайде, хайде, не се цупи.

      - Твърде активна си за събота. Шабат шалом, шери.

     - Ха, именно това ни чака, разговор с инвеститорите от Израел, които явно нямат точни календари. Да поръчам ли закуска или ще слезем директно долу?

     - Взимам душ и отивам да поплувам. Ще те чакам в офиса.

   - Имам още работа в банята. Хайде, изкъпи се директно долу,  моля те.

  - С тази мокра коса, няма шанс да ти откаже някой. Утре никакво излизане, Ана. Запазвам те за денонощие.

    С тънка усмивка тя се придвижи към банята. Затвори вратата и се облегна на нея. Главата започваше да дава признаци на болка. Притисна очите си с длани и започна тихо да нарежда неразбираеми думи. 

 

      Гина я знаеха в цялото село като веща знахарка. В двора си имаше малка колиба с навес. Вътре посрещаше пратените й желаещи да знаят повече. Предимно жени идваха. А и откакто този комплекс се построи, все имаше по някой любопитен. Не всеки обаче се допускаше. След първата среща Гина решаваше дали ще помага или да каже, че всичко е наред и няма нужда от нейна намеса. Тези които ги виждаше замъглени, като през найлон, изпращаше със здраве, наричаше им по една китка или сушена билка и толкова. С други обаче се виждаше по няколко пъти в годината. Ана я знаеше още откакто идваше от града предидесетина години да гледа терен за построяване на, тогава му казваха, малка почивна станция. Изглежда се замогнаха с нейния Петър, пък построиха този ми ти замък. Взеха две трети от водата на селото и напълниха душове, вани и басейни. Започнаха големи коли да идват, оправиха и асфалта, заръчаха на постоянно живеещите (двайсет и шест останали) да спретнат дворовете, да канят разхождащите да разгледат старите им къщи, пък в замяна можеха да продават по някое сладко, домати и кой каквото извади от градината. Идваха, идваха с прически, тъмни очила, подпухнали усти и ей те такива гърди. Ахкаха, охкаха, автентично било, каква красота, колко му трябвало на човек. Гина кимаше, баеше когато й се иска, пък после се затваряше да си прави нейните неща. Тогава знаеха в селото да не я закачат, докато не мине голямата луна. 

     Имаха работа с Ана, много работа имаха. Казваше Гина, лошо ти е паднало на челото, момиче, ще трябва през огън да се мине. От какво ще идва всичко? От любов, от какво. Целият двор, тротоар, улица, село, планина, континент, океан, планета, все любов е, викаше Гина и цялата се смееше.

   - Айде сядай, почваме с молитвата, после пий от джезвето и ще леем свещта.

   - Абе Гино, видях го миналата седмица. Стори ми се с наведено рамо. Дали не е кацнала вече тая птица.

   - Има време, чакай да довършим днес. Утре може да кацне. Да видим какво ще разбере той обаче, как ще прочете смисъла, дето казвате.

 

    От малък Кирил беше сигурен, че един ден ще стане голям човек. Когато го избраха за кмет, се потупа по плътния корем и предоволно каза на хората на площада: "Все мен да избирате, драги съселяни! С моя помощ от тоя край голяма работа ще излезе!"

        С Ана се запознаха покрай строежа. Опитите му да бъде близо до нея за щяло и не щяло забелязваше само тя. В началото изпитваше безумна досада, по-късно чакаше да се появи с някоя нова жалба, забрана, заплаха, препоръка, винаги свързани с една определена сума, която му запушваше устата.

      - С теб няма да се разберем, докато не дойдеш с мен горе близо до параклиса. Гледка чудо има там, знам ги аз тия пикник микник, всичко ще подготвя ей, хубавицо, всичко за теб правим.

      Да, Ана отиде не на поляната чудо, но в неговата кметска къща отиде. Сам живееше заедно с лаещото куче. Беше там не веднъж, разплака се поне 48 пъти, смя се три пъти по толкова, влюби се. 

       - Не можем да я играем тази игра. Спираме, чуваш ли, спираме.

      - Чувам те, Ано, ама няма начин да спреш каквото е планувано отгоре. За мен си написана, няма как да е друго.

 

    Събуди се Кирил в събота сутринта. Нещо му тежи някак, натиска го по рамото. Опипа мястото, поогледа го колкото можа с поглед встрани, но нищо не намери. Влезе в банята да се избръсне, щеше днес да отиде да пие кафе в хотела пък барем я види. Вдигна поглед към огледалото, а отсреща го гледа той самият, на рамото му кацнала птица. Стресна се Кирил, леко подскочи назад, пак погледна към рамото си, няма нищо. В огледалото обаче птицата го гледа и навежда леко глава. "Веднага при Гина, веднага да ги маха тия истории ей!"

 

      - Слушай, ще пиеш от ей тая отвара пък всичко ще мине до седмица. Гледай дотогава, ако успееш да понаучиш нещо от това пернато.

      Пиеше на големи глътки всеки ден кметът от стъкленото шише. Пиеше, но птицата все мълчеше. Забрави и задачи, и срещи, и всичко. На седмия ден се събуди кокошка,

               а до него жена дои крава

               Нов живот, кой ти го дава

 

   В леглото в хотелския апартамент Пепи опипа празнината до себе си. Понадигна се, чуваше шум от терасата. Бос дръпна пердето. Отвън петел кълвеше саксиите, а до него гладък халат на пода лежеше.

 

     За Гина не чуха и дума. Един ден намериха къщата й заключена. Само вечер понякога виеше вятъра и звук от баене слушаха. 

 

     Жена с петел и кокошка из селото скиташе. Кокошката някак усмихната, петелът все към хотела прелиташе, сутрин всички ги будеше, пееше някак провлачено, сякаш жена плачеше. 

 

 

ден 71 - 03 / 02 / 2016

 

думи # 68: Метли пътуват в тролея. Десет с дълга дръжка, десет с къса дръжка и осем без дръжка. Продавачът или просто придружител се прозява уморено. Затварям очи. Вдишвам. И ето 

пак сме легнали на купите сено. Пак гледаме звездите. Пак всичкое напълно възможно. 

 

 

Преносител на вселени

Човешко същество

В ушите му сирени

 

Булеварди, клони, буци черен сняг

Преносителят е вътре

Вози се и тази сутрин пак

 

В тролея с хармоника танцува улично момче

Жени с коси на вафли

Прилежни маникюри

Седят си две по две

 

В ръцете телефон

На всеки уважаващ прогреса пътник

Момиче се държи за бузата с изваден кътник

 

Преносителят превключва кабела във друг контакт

Нанася спомени, добавя новости

Лети със мислите 

Изпуска спирката

Подробности