Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

 

 

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

 

XII седмица

 

Подарява думи: Дима Ванева 

 

ден 78 - 10 / 02 / 2016

 

думи # 75:  Стара фабрика за хляб от червени тухли пълна с 

картини

 

  Аз съм жълтото. До мен е синьото, отстрани са другите. Чакам даме използват в дни като този. Чуя ли, че той се е събудил мигновено започвам да се надявам да ни отвори и да започне. Понякога не се случва много дълго, друг път сме на косъм да свършим и да ни заменят с нови. Това е мечтата на всяко жълто, да бъде толкова желано, че да отстъпи мястото си на следващото. 

  Има музика, после гласове, тишината идва. Тогава се случва. Щрак, виждам светлината. Чакам водата и гъделичкането всеки миг да започне. Дано съм аз, дано съм аз, не спирам да повтарям. Да! Намокря ме, взима си от мен и ме поставя на релефната хартия. Танцувам в разни посоки, после идват и другите. Смесваме се, допираме се, покриваме бялото, обграждаме го, оставяме го да диша. Той изглежда доволен. Моля се да не ни изпрати отново в голямата кофа при някои от предишните. Светнал е лампите, седи и ни гледа от другия край. Няма да ни къса, усещам го. Взима си якето, излиза и ни оставя да съхнем.

  Колко е хубаво част от теб да е през цялото време навън върху листа, в рамката, заедно с другите. Тръпнем да разберем къде ще ни пратят, кой ще ни гледа, какво ще си казват. Влиза жената с оранжевите къдрици. Тя винаги идва и избира кой къде да отиде. Взима и нас! Опаковат ни, пак сме на тъмно, но този път знам е за кратко. Чувам коли, клаксони, хора, мотори, птици, велосипеди. Обичам да чувам улични работи. След време звукът се променя, в далечината бучи магистрала, някъде се плиска река. Отварят ни и ни облягат. Оглеждам се. Виждам големи високи прозорци, стените са от малки червени тухли. На пода до мен ме заговаря брашно. Разбирам от него, че е тук от години. Мечтае да мине слабо дете и да го залепи на подметката си, за да успее да се измъкне. Слабо, за да не го смачка напълно отдолу на обувката си. Да остане поне малко от него и да види света, да пътува.  

 Вдигат ни, закачат ни на стената. Отдалечават се, накланят глави. Харесваме им. Усещам пареща гордост. Пожълтявам доколкото мога и чакам да започнат да идват хората с техните цветни очи. 

 

 

ден 79 - 11 / 02 / 2016

 

думи # 76:  Тя дойде след нощния лов, със студени лапи и влажна от снега козина, за да прогони настроението от кошмара и да 

изпълни душата ми с котешко мъркане.

 

 

В очите й мъгли промазани

Устата й краде недоизказани

Пушек, пушка, първи стъпки

Тича, пали, ляга, гали

 

Момиче котка 

Мърка в нощна лодка

Светлина от поглед на ловец

Заслепява пътя 

Насочва я в посока чужда непозната

С вкус на сладки орехи

Измамнo смлени, за готова консумация

 

Открива дупка

Влиза, схлупва

Лапите потапя в златен вир

Чертае елипса

Наподобява орбита

Мирише въздуха

Вещае млечни сънища

Събира скоци

Линее пред порядки

Въвлича те във пакости

Почуква всяка нощ 

И ти отваряш

Готов си

Мърка ти се, остри ти се молив

Бавят ти се стрелки часовнишки

Разтяга ти се време

Рисуват ти се бели облаци

Мерят ти се чуждите размери

Гонят ти се гълъби

Пляскат ти се длани

Избираш ноктите

Почесваш козина

Разтягаш мускули

Пробиваш стенни плоскости

Едно сте, на лов за настояще

Гмуркай се, винаги ще има още

 

 

ден 80 - 12 / 02 / 2016

 

думи # 77: Квантово заплитане

 

 

Врели нокти, посредата е забравено ветрило

Повявам аз, а твоята коса летлива

На общо място се срещат думи

Потича ручей

струни

 

 

 

ден 81 - 13 / 02 / 2016

 

думи # 78: Имаш ли време за един Момент?

 

 

Кое е сега

Кое е гирлянд

Кое е тогава

 

Една навита спирала

Мечтае да бъде изправена

Поне за някаква част от голямото цяло

 

Мокро начало

Блика лика прилика

Часовник тиктака

 

Разделят жълтък от белтък

Яйце от кокошка

Дъжд от вихрушка

Малки точки от зрелище

Землище

Фотони, кварки, планети

Звезди, млечни пътеки

Очи, маратонки, близалки, черти

Квадрати, лунички, съчки, сълзи

Стрелки, разстояния

Измислени знания

 

За да бъде малко по-лесно

се отбороява назад

Стой един миг

е равно на цял един свят

 

 

ден 82 - 15 / 02 / 2016

 

думи # 79: Стрелката на часовника се върти в кръг, като колелото на старата воденица, грамофонната плоча, небесните тела и... 

живота

 

 

Девет деца с разперени ръце

Под тях поляна

Въртят се с часове

После смеят се и падат

 

Осем буболечки с прикачени крайници

търсят другите в окръжност 

Никога не губят равновесие

Пълзящи навици

 

Спуснато въже от височина държи дърво

Земята се обръща

Въжето прави кръг и бавно се изплъзва

Събира къщи, топки, линии по пътя си

Излиза в орбита на възел

Там го чакат разплитащите пръсти

Правят ласо, хващат друго материално тяло

Издърпват го наблизо

 

Девет деца над една поляна

заедно се самовсмукват

Обща течност се събира в междугалактически канал

Изтича музика

Осем буболечки са легнали по гръб

Стръв за кучето

което гони своята опашка

Захапва я и мъничко се стряска

 

Кръг в квадрата, отгоре елипса

Начертавам блато

Слушам шум от прелеза

 

 

ден 83 - 16 / 02 / 2016

 

думи # 80: Мислите се разпиляват като шарени мъниста, заплитат се в лабиринт, потичат по камъните, за да се влеят в море от 

сладко безмислие

 

 

Заставаш на ръба на водопад

Задържаш се без сила

Отпуснат си

Хипопотам държи те

Седнал си удобно на гърба му

 

 

ден 84 - 16 / 02 / 2016

 

думи # 81: Шоколад за закуска, за обяд и вечеря и за бог да прости 

 

 

- Докриния, донеси маслото!

 Донася.

- Разбий яйцата и добави захар!

 Разбива и добавя.

- Дойде ли Ружибек и донесе ли го?

 Не е дошъл и не е донесъл.

- Не, бабо, още не е идвал.

- Скандално! Не можем без. Тичай при Лариса и вземи от нея.

 Тича и взима.

- Добре, засега ще стигне. Разтопи го и га раздели на четири равни части. Не, на три равни и една по-малка.

 Топи и разделя.

- Намажи за сестра си, за теб и за мен. Четвъртата част сложи в кутия. Отиваме на гроба му.

 Маже, слага в кутия и отиват на гроба му.

- Всички да започват да ядат. Отвори кутията, за да може и дядо тида опита.

 Три ядат.

- Помолете сe и тръгваме.

 Молят се и тръгват. 

 

кутията е празна 

а в небето старец се облизва