Писания по чужди изречения
от Александра Станишева
Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.
След седем дни приятелят се сменя с нов.
ден 84 - 17 / 02 / 2016
думи # 81:
[8:30:20 PM] Д.: Dano da ne me ubiesh!
[8:30:30 PM] А.: ama didiii
[8:30:35 PM] А.: какво е това
[8:30:48 PM] А.: ти видя ли правилата горе долу...?
[8:31:00 PM] А.: изречение, мисъл, дума
[8:31:00 PM] А.: ...
[8:31:50 PM] А.: много е дълго, а и аз трябва да го препиша...
[8:32:16 PM] А.: ако държиш ок, но идеята е малко по-различна де : )
[8:32:20 PM] А.: там ли си
[8:32:31 PM] Д.: Leliiiii
[8:32:50 PM] А.: няма как да го печатам сега
[8:33:01 PM] А.: така де..
[8:33:45 PM] А.: ух
[8:33:47 PM] А.: добре
[8:33:54 PM] А.: ще го кача така
[8:33:54 PM] Д.: Eh, az iskah da si igraem....
[8:33:57 PM] Д.: Ne ne
[8:33:58 PM] А.: е да де
[8:34:07 PM] А.: аз не съм го прочела де
[8:34:10 PM] Д.: Togava....
[8:34:14 PM] А.: чакай остави
[8:34:28 PM] А.: от утре обаче гледай да е напечатано
[8:34:33 PM] Д.: Chakai
[8:34:35 PM] А.: айде, отивам да го чета
[8:34:37 PM] А.: не не
[8:34:44 PM] А.: каквото е тръгнало такова
[8:34:46 PM] А.: айде
[8:34:50 PM] Д.: Ne be
[8:35:00 PM] А.: остави да го прочета де
[8:35:02 PM] А.: : )
[8:35:05 PM] А.: айде
[8:35:22 PM] А.: до утре : )
[8:35:24 PM] А.: лека
[8:35:28 PM] Д.: Ako ne togava....
[8:35:42 PM] А.: не пиши
[8:35:44 PM] А.: друго
[8:35:44 PM] А.: !
[8:35:50 PM] Д.: Prosto......
[8:35:53 PM] А.: утре ще ми пратиш друго
[8:36:01 PM] А.: чаааааооооо
[8:36:12 PM] Д.: Napishi..... Az iskah da si igraem!
[8:36:21 PM] А.: е то това е играта
[8:36:31 PM] А.: не съм го прочела
[8:36:44 PM] А.: просто ти си анархист явно
[8:36:55 PM] А.: и искаш твои правила
[8:37:16 PM] А.: идеята е да е по-кратко, насочващо, но явно с теб ще е друго
[8:37:21 PM] А.: което си е ок
[8:37:24 PM] А.: аре чау
[8:37:57 PM] Д.: Chakai shte ti partia drugo...
[8:38:01 PM] А.: не
[8:38:07 PM] А.: излизам
ден 85 - 18 / 02 / 2016
По желание на Д. днес играта се обръща и А. й праща:
думи # 82: В центъра на кухнята с бледосиви стени имаше чаша.
Д. я взе. Искаше й се да е кафе, а се оказа чист черен чай. Скука.
Д. помисли и без много да му мисли, измисли:
ако не беше един отвратителен сън, на който се нaтъкнах и още се опитвам да избутам, мисля че щеше още да ме държи
А. след кратко замисляне, нищо не измисли, затова пак се замисли, после спря да мисли и измисли:
държи те нещо за косата
фиба
някой шепне ти в ухото
риба
чашата прелива
сива
Д., с теб мога да си играя по цял ден.
ден 86 - 19 / 02 / 2016
думи # 83: събуди ме с тази първа игра, бях задрямала, а сега ми
се танцува
Д. е една много хитра мишка
Прилага на А. всякакви скрити номера
А. не й се дава
Днес малко бърза
но мисли да скрои на Д. забава
Д., почакай до довечера
Топката е в мен
Ти пък си диспечъра
Д., не се получи замисленото действие
нужно е противодействие
ден 87 - 20 / 02 / 2016
думи # 84: Сънувах, че я гушкам на топло в мен, защото се топеше като снежинка и щях да я загубя завинаги.
Топлата обвивка на яйце
Без лице
С четири ръце
Пашкул от тайни знаци
В балон за двама
Оплетени, на пъзел
С табела “Пазя го”
а в корема ти е възел
Любов се случва да й кажат
Разтопи я, за да й докажеш
че вятърът не е достатъчен
да те издуха
Двама сте
Отворете клетката
Запазете топлото
и прости за грешката
ден 88 - 21 / 02 / 2016
думи # 85: dovechera, ako ti e studeno, mojesh da si zapalish kaminata s knigata deto ti podarih edno vreme
И да се разхвърчат букви от комина
ден 89 - 22 / 02 / 2016
думи # 86: Днес при Д. грееше слънце...
момиче с тигрова пухенка
излезе на тротоара загърната
не беше разбрала
че дъждът отдавна е спрял
светеше слънце
а тя с ръкавици
подаде връхната дреха на първия срещнат
каза му
пази я за другата зима
с тази се свърши
а ние пак не сме трима
...
ден 90 - 23 / 02 / 2016
думи # 87: На другия ден пък, докато при А. грееше слънце, при Д. валя дъжд, от горе на всичкото през целия ден и при двете.
"А., а сега накъде?" попита Д.
Някой отговори: " Как така накъде? Ще пукнеме!"
Някой ги беше чул, че си играят...Как да не ги чуеш, като вдигаха
такава една голяма врява.
- Ти какво виждаш? На мен ми се струва, че са яребици.
- В никакъв случай, това са едни съвсем обикновени чайки. Или в най-лошия случай кокошки.
Д. и А. ходят по бетонен тротоар. Вместо улица, зелена поляна е разделена на четири платна. Няма нито тролеи, нито автомобили. Няма и други хора. Само Д., А. и кокошките.
- Все пак е редно да стигнем до края на тротоара, има вариант след завоя да се окажем отново в града - А. подърпва плитката си.
- Да ти кажа, ич не ми е. А и тия кокошки...
Дъжд прелива и разджваква тревата. Жаба пресича. Двете продължават да вървят и палят цигари. Колкото повече наближават завоя, толкова повече той се премества напред.
- Слушай А., това не си е работа. Дай да тръгнем назад.
- Да, права си. По някое време най-неочаквано ще се обърнем и ще го изненадаме.
Така и става. След няколко стотин крачки двете се поглеждат, рязко сменят посоката и завоят остава вкаменен. Успяват да влязат в него. Пред тях се показва Водата. Предлага им чаши. Пият, а после се чува телефонен звън.
- Ало - казват и двете.
- Знам, че играете, мишки с мишки. Загасете тия цигари или отворете прозорците. По-бързо, чакам ви. Имам обръч.
Д. и А. се смеят. М. се кикоти от планината. Идва пролет, събират се. Минава кораб. На него Н. пие ананасов сок. С тъмни очила е. Всички други букви са на палубата. Вдигат котва и дим да ги има.