Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

 

 

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов. 


Трета седмица

 

Подарява думи: Никола Тулечки

 

ден 15 - 09 / 12 / 2015

 

думи # 15: Аз съм неподготвен



Раждам се, пия мляко

Скачам, чупя ключици

Влюбвам се, пия водка

Целувам се, купувам лодка

 

Нося вратовръзки

Пързалям куфари

Плувам в заливи

Рисувам с моливи

 

Старее кожата

Прескачам дупките

Не ми се тръгва

Аз съм неподготвен. Моля ви


 

ден 16 - 10 / 12 / 2015

 

думи # 16: Много бързо взе да се върти тази планета

 

 

Подай ми сутрешния си разговор

Твърде късно е, забравих го

Тичам в обратната посока

Като насън, на място. Не ме пускат

Хванат съм на тясно

 

Каква е скоростта на излизане на буквите

Стрелят се пунктуации

Замерят ме скучните

Слагам ги в папки забранено

Пак се показват, имат нов глас

Нов профил са създали

За секунди става

Чужд облик ти се дава

Не ти харесва, трий

Бягай, имаш час при баба ти

Точно време дай й, 48 минути и се махаш

Няма как, очаква те виртуална инсталация

Отдай й се за четири по четири и тръгвай към обяда си

Там нещата ще се случат

Сгъва се месо в кутия

Главата ти е гладна, нахрани я

 

Кафета, секундни паузи

Колегиалните аплаузи

Деца. Кога ще станат

Имаш график, направи ги, за да има време

Да изкатериш ето онази там могила

Отгоре слагаш знаме

Не се задържаш дълго

Очаква те строеж, нови стаи, килими, парочистачки

Малки чорапи и мислещи печки

Пътуването

Планувай го, между осми и трийсет и втори

След двайсет години

Там съм, няма причина да липсвам

Тогава ще си почина, за нищо немислещ

 

Дишане?

Отдавна е спряно

Древна измама

Губеща време

Сега е привично ръцете да нямат

Нужда от други 

Докосващо бреме


Подай ми сутрешния си разговор

Не го помня, забравих го


 

 

 ден 17 - 11 / 12 / 2015

 

думи # 17: А Слънцето все така убийствено напича.

 

 

   Джеръми избутва колата от пътя, затръшва раздрънканата й врата и продължава пеша. Без гориво на мили от бензиностанция си загубен и винаги си бил. “Сигурен ли си, че имаш достатъчно газ?”, кънти в изцъклената му глава. Не съм сигурен даже къде оставих скапаната жълта тетрадка. Основните мисли кръжащи в неспалия мозък на Джеръми се въртят около Магалù, липсата на преносимия телепорт и, разбира се, жълтата тетрадка.

  

 

задно време в същия момент

 

   - Ако продължаваме да се надвикваме, ще счупим и малкото оставащо стъкло, а това е пагубно за смислите! - Магалù успява да накара всички да замълчат. - Тръгваме. Преоткрийте спомените си, за да има с какво да се придърпвате когато стигнем. Костюмите са в неутрални цветове, само котките ще ви забелязват. Има ли въпроси?

   - Хиляди, но ще ги търся в епруветките - Джеръми се вкисва.

   - Не се залъгвай. В тях има и пропуски. Изпиваме ги в момента, в който напуснем подземието, стъклото ще се разтопи и има шанс, след като се разпилеем във времената, да не се застигнем скоро. Ако ще питаш, питай!

   - Ще те намеря, издълбана си в рамото ми.

  Магалù навежда поглед, вади втечненото минало и дава на всеки по една доза.

 - Джеръми, прибери я на сигурно място - подава му жълта тетрадка.

 Облечени, излизат от дупката. Светлината боде, изгаря за микрочасти от времето. Изпиват съдържанията, поглеждат и запомнят видяното. Следва смислов телепорт и са разпръскват.

 

- - - - - - - - - - - - - - -

  Джеръми се буди на задна улица, сред високи сгради от малки червени тухли. Опипва тялото си, всичко си е на мястото, костюмът му е без последици от преминаването. Тръгва незабелязан. Градът е тъмен, светлината е мъждива, далечна, сякаш липсва. Вижда жълтеникав надпис “БАР”. Не издържа, влиза.

   - Бърбън и сода - първи опит.

  При барман котка щеше да се получи. Добре, само веднъж, за едно питие и тръгвам.

  Джеръми сваля телепортната дреха в малка миризлива тоалетна. Тетрадката е свита във вътрешен джоб. Набутва всичко във видим плик.

   - Бърбън и сода - втори, успешен.

 Пред джубокса той се поклаща и кляка. С разтеглена уста, навярно усмивка, танцува. Няма да тръгна, тук съм добре.

 

- - - - - - - - - - - - - - -

   Джеръми се намира в кола и слуша радио. Пак го направих, това май никога не се забравя. Без видим или невидим плик, с подута глава, той кара към точка на събиране.

 

- - - - - - - - - - - - - - -

  Дете върви по задна улица. Храна, намери храна! - му каза жената на излизане. Вижда кофа за боклук с надпис “БАР”. Рови, намира плик. Бърка и вади жълта тетрадка. Отваря я. Заслепен, примижава и я хвърля.

 

  - Слънцето! Слънцето! - викат излязлите от червените тухли човеци.

  Градът се осветява, прахта се надига и дава път на светлината.

 

- - - - - - - - - - - - - - -

  По магистралата Джеръми върви и се смее. Хваща се за рамото. Оставам и скоро ще се намерим.

 

  А Слънцето отново започва топло и убийствено да напича.


 

 

ден 18 - 12 / 12 / 2015

 

думи # 18:  Свивам се на топка и се крия в сянката на знамената

 

 

Уж победа 

Казват

По какво познаваш

Питам

Щом стомахът ти е във фуния

Няма начин да се скриеш

 

Капка стича слепоочието

Тълпа наостря слух

Какво говориш е въпросът им

На върха ли си или в дупка

Това измъчва ги 

А ти поставен си във клопка

 

Изтъркаляй се по склона

Падни във ниска част

Изправи глава

И сбогом

Продължаваш сам 

Без власт

 

ден 19 - 13 / 12 / 2015

 

думи # 19:  Нищо не искам. Край. Стига съм чакал. Рай.


 

Неприлично било желанието за мъст

Сякаш никой не привлича

Който търси го

Се буди сочен с пръст

 

Веднъж прежалил свойта гордост

Възнамеряващият поставя си възможност

Да обърне огледалото към другия

Да му покаже пеперудите

 

Кой е пред и кой отзад

Кой държи и кой се гледа

Наблюдаващ наблюдател

Наблюдаван зрител 

Да, това съм аз

Нямам искания

Тръгвам. Време е

 

Очаква ме равен под

Плъзгам се и тичам

Достигам пръсти и пети

Това си ти

Примижаваш, слънце влиза

А в огледалото мравка гледа те лениво

Не бъди бодлива

Заедно прекрачваме и всичко спира

Точка. Бял е листа, а перото цветно

Начертай ми времето. Малко по-конкретно

 

   

 

ден 20 - 14 / 12 / 2015

 

думи # 20: Няма план, но има време

 

 

Сутрин далакът се усуква

Мирише на заглушена интуиция

Не чу тихата подсказка

Да се откажеш от приличие

 

Предначертани спомени

Премахни ги с пръчка 

Разтвори ноздрите

Вдишай нова случка

 

Стрелки и двуеточия

Отмерват времето

Сутрините се проточиха

Разтвориха на прах проблемите

 

Кислороден сблъсък

Нови улици

Сега живееш

Стига глупости

 

 

 

ден 21 - 15 / 12 / 2015

 

думи # 21: Дишам пак. Няма бреме

 

 

Фазомери

Показват настроението ти днес

Според луната, нивото никотин

И количеството надиплен бинт

 

Има ли функция премерване в секунда

Сменят си местата

Изкачват стъпалата

Повдигат кръвната ти захар

И след минута пак са в норма

Фази, тежат без форма

 

Двухора, двумисли, двудни

Двунощи със гащи

Едното махни

Остава усмивка

Изтрий я до три

Връща се всичко

 

Дишаме и когато тежи

Сваляме крушки

Пак свети

Няма да спре

Фазомерите с друго са заети