Писания по чужди изречения

от Александра Станишева

Правила на играта: В рамките на седмица всеки ден получавам изречение, мисъл, дума от приятел. Прочитам и създавам текст.

След седем дни приятелят се сменя с нов.

Шеста седмица

Подарява думи: Йоанна Арсова 

ден 36 - 30 / 12 / 2015

думи # 36:  Дзен несигурност и изкуството да управляваш безмислието

Късат се пердета

Цапат се прозорци

Бани с локви

Кал в купички

Рушат улуците

Капки чупят буците

Студ. Комари като птици

А ти прилежен

затваряш пренаситени очи

и виждаш друго

В главата водни мисли

Поток с течение към теб

Взимаш пръчка

Стреляш по материи

Замазваш процепи

А вътре смеят се

Слагаш корона от ръждясал плюш

Представяш се за смислен шут

Пренаредил си собствен пъзел

А отвътре се разраства мързел

Кое си ти, обвивка или разводнен пълнеж

Как се виждаш, в огледало, снимка

или обръщаш ушите си навътре

Триеш спомените от деня

Изпомваш безмислена несигурност

И се будиш куче

А на каишка дърпа те момиче

ден 37 - 31 / 12 / 2015

думи # 37: Паралелната Вселена, в която недовършените 

разговори стоят на пауза

Казвам го, даже викам наум

Превърти напред, за да не отидем назад

Нека се случи

Разполагаме с бутон

Спри

Замижи. Наричат ги минути

А те били години

Зададе ми отговор

Въпросът остава насън

Събуди ги

Стрелките са сини

Въртят не кръг, а триъгълник

Шофьорът им на ръчна е спрял

Устата в мимика “Знам”

Главата кимнала в поза “До утре”

Когато въпросът ще бъде директен

Зададен в ума

Отговорен в другото време

в което балони пълни със хора

изчезват за миг

А после на двора ги виждаме кацнали

След секунда премахнати

Кое е отпред, кое отстрани

Прелиташ със взлом

Слизам от този балон

Триъгълен вакуум

Самовсмукан диалог

Мълчание, поединично

Скоро пак, държим се прилично

ден 38 - 01 / 01 / 2016

думи # 38: За теб имам търпение

Когато си мисля, че безумно й преча

Тя показва, че има търпение

Когато я стряскам с път непривичен

Тя показва, че има търпение

Когато гласът й се бори със моя

Когато безкрайно се моля

да види от другия ъгъл

че светът хич не е кръгъл

Когато дърпаме щори

С главите се борим

Броим портмонета

Лежим на дюшеци

Тя казва, че има търпение

Когато беснее ядът

моят и нейният

Везните измерват я

Тя пак има търпение

Родила е моето тяло

Изцяло с добри намерения

ден 39 - 02 / 01 / 2016

думи # 39: В къщата на Дейвид Линч няма огледала

Слез от под

Седни на лампион

Прегърни се в гръб

Прошепни си вик

Излез от стаята през скрит перваз

Попадаш в същата пак със аз

Седнете двамата 

Пропилейте течности

Ликвидираш стена

Коридор без прозорец

Лачен бастун, обувка

Пред нея ниже се мравка

Намираш се легнал в картина

Снимай я, фиксирай, прояви я

Лицето в тила, тилът в лакът

Опит след опит

Очите ти бягат

Хвани се за ръката

Обърни се със сила

Погледни си косата

От руса е сива

ден 40 - 03 / 01 / 2016

видео # 1 (извън правилата):

думи # 40:  Свободен си? 

     Риманда обича зелено. Всяка една дреха, шал, шапка или бански, поставени в дървения гардероб, наследен от нейната баба, притежават зелено. Сутрин, когато дърпа зелените ленени пердета, тя знае, че ще готви спанак. В зимните си ръкавици пришива от вътрешната страна на пръстите памучни точки в същия цвят. Така пипа зелено, дори и да се налага да използва друг освен любимия си тролей в тревисто, който наскоро тръгна помаршрута й до стъклената сграда, в която работи.          

    Същата тази сутрин, в която дърпа пердетата, Риманда поглежда навън. Струва й се, че има разлики. От апартамента в отсрещната сграда някак чувства лилаво. Не е неприятно, но все пак леко боде. След кратка почуда, вече облечена в подготвени от предишната вечер, затоплени и оставени цяла нощ на зелен стол дрехи, тя се отправя към хранителен ритуал. Пасира листа от кореноплодни с кивита. Пие със затворени очи.

         Крачките й отмерва подметка, преминаваща в тъмно зелена велурена бота. Риманда е сресана, с шапка. Днес се качва на кафяв автобус. Никак не й действа добре, усеща тежест в слепоочието, но успява да преглътне тази цветова неорганизираност. Пред въртящата врата на сградата от стъкло, тя преброява до шест. Винаги брои до шест. В противен случай съссигурност ще се натъкне на Веруно от етаж 4, винаги с червена брадичка и пурпурна вратовръзка. Поличба, лошо начало.

         - Както ви казах на предишната среща, за мен е изключително важно, че намалихме работната седмица до ден и половина. Нека бъдем благодарни за щедрото дарение на Берлуцио Чапърстейн, който отново ни подаде ръка в труден момент - Риманда намираше зелените очи на г-н Фиш за очарователен предмет за втренчване. - Следващата стъпка е чрез нашата програма “Пиши на ръка” постепенно да внедрим в свободното ви време минути, в които да пишете с химикалка на хартия. Започваме с 2, за да стигнем до пълно пречистване от печатни шрифтове, което след проучването на нашите специалисти, се оказва 25 минути на ден! Пожелавам го на всеки! Нека всички поздравим нашата любима Риманда, тъй като тя е, така се се каже, опитното зайче във всичкистъпки от нашата иновативна методика против работния стрес.

     Бурни ръкопляскания издърпват Риманда от мислите й за мъхестия пуловер, който видя тази сутрин на витрина с медена дограма. Бързо се опомня и леката й усмивка и заучено кимване, както винаги, очароват колегите й. 

  Работният ден и половина приключва всяка сряда по обяд. Сградата ехти от събиране на вещи, затягане на куфарчета, прибиране на кутии за обяд, отпускане на врътовръзки и мисли за предстоящите дни. Преди да тръгне към апартамента си за заслужена почивка, Риманда се отбива в кабинет “Иновации” за консултация. 

 - Следващите 5 дни ще бъдат за теб много дълбоко вглежданевъв вътрешния ти свят, скъпа Риманда. Получаваш тази папка съсинструкции, която ще ти даде достъп до дълбините на твоето съзнание чрез пълно отпускане и намиране на вътрешната ти сила,Риманда. Ще имаш тотална свобода на избор. Просто следвай много внимателно стъпките.

 По препоръка на изследващите процеса за “освобождаване от работен стрес” Риманда се запътва към медената витрина. Ще си достави този малък подарък - пуловер с цвят на отрязан бамбук. 

 Отново в тишината на апартамента си, спокойна, че няма нищо за правене, тя отваря папката с инструкции. Вътре намира само един лист, а на него изписани думите: “Запознай се с човек противоположен”. Риманда усеща леки жълти линии по тила си, точен признак на неразбиране на задачата. Нужен й е хранителен стимул. Пасира листа от кореноплодни и кивита. Пие със затворени очи. В по- добро състояние, тя излиза на обсипания със саксии балкон. Поглежда през успокояващото си зелено стъкло с дръжка, което винаги стои на масата за всеки случай. В рамката се очертава отсрещната сграда - балкон, мъж яде с малка лъжица от стъклен буркан. Риманда дърпа бързо стъклото-защитна мембрана и започва да оправя многобройните си листни растения. Хвърля по някой бърз, незабележим поглед към седящия на слънчевата си тераса, изглеждащ напълно спокоен мъж с лилав каскет. "Вижда ме - мисли учестено Риманда". И наистина той я наблюдава изтънчено над боровинковото сладко, което яде напълно целенасочено.

 Същата вечер Риманда трудно заспива. Върти се, усеща дихромен дисбаланс. Лилави прискърцвания на сърцето срещу зелени ясни искания да бъде точна в заспиването, защото утре я чака дълъг почивен ден. Понесена от люлякови храсти се унася. Сънува каскет на медена витрина, до него буркан със смокиново сладко.

Четвъртък винаги започва с кратко бягане в парка, магданозен фреш от кафетерията до дървената книжарница, покупка на книга и бавна разходка до апартамента. Ритуалите следват обичайните си магистрали, когато най-неочаквано, почти достигнала входната си врата, Риманда среща лилав поглед.

- Здравейте, имате хубава рокля.

- Но, аз съм с клин, заметната с вълнения ми шал за началото на зимата. Чудесен за тичане в четвъртък.

- Имате и хубава рокля, която ще облечете довечера и заедно ще отидем да видим излитането на патиците.

- Патиците отдавна не идват в този район, твърде оранжева е зимата, предпочитат по-остри могили.

- Разбирам, тогава нека се видим на нечий балкон. Моят е оборудван с печка. Ще приготвя коктейл. Ще ви чакам към 8. Звънецът е № 43.

- Ще помисля. Обичам зелени лимони.

 Стълбите към апартамент № 43 са покрити със синкав мокет. Поличба, добро начало. Риманда почуква. Влиза и сяда на розов диван. Мъжът с лилава папионка носи зелени маслини набодени с клечки кибрит. “Доста неподредено - преглъща Риманда”. 

- Ще запаля балконската печка, вие си починете, все пак е четвъртък.

Тя се настанява по-удобно, сваля мъхестия си пуловер и намята раменете си. Поглежда към малка маса до дивана. Върху нея лилав абажур осветява папка с надпис: “Иновативна програма за борба с работния стрес”. Потреперва в червено, отваря и на един единствен лист намира цветовия спектър. Под него е написано: “Противоположен или полу-противоположен цвят ще ви донесе любов."

 Мъжът влиза:

 - Свободни сме да излезем навън, ако искате. Тази вечер ще има разноцветни фойерверки по случай неизлитането на патиците.         Риманда облича мъхестия зелен пуловер, придърпва лилавия каскет, захвърлен на стол и кокетно го слага на своята глава. Подава на мъжа зимните си ръкавици:

- Сложете ги, навън е студено.

ден 41 - 04 / 01 / 2016

думи # 41: За Слънцата в хората

Свети само в тъмна стая

Най-остро реже когато бурно стане

Обажда се почти накрая

Светлините във коремите

Извадете си дилемите

Покажете ги пред лампата

Не крийте нито драскотина

Лечение на пристрастените

Казват всеки носи го за цял живот

Детето скрито на вързоп

В тяло на пораснал пълководец

Дали е истина, не знам

Обаче така силно ми се иска

Когато някой в тъмното изписка

Да има сила да завие крушката

Да освети вихрушката

Да й даде закуска от лъчи

После по-малко да боли

Детето да захвърли камък във река

Отражение на светло

В далечината мараня

Отгоре духа облаци моряк

Тръгваме на път

Към златен прах

Две ръце ти носят дарове

Това си ти

Подари си сам изгаряне

ден 42 - 05 / 01 / 2016

(извън правилата)# 2: 

Art Work : Stations (1994) - Bill Violа

думи # 42: Животът е пред мен само когато се обърна

Статично наблюдение

Отнася я като видение

Тя иска да получи повече

Търси отвори за вмъкване на гумен крак

Ръка от тръстиков циферблат

Ножница

Обратно слага ризница

Борба с кокичета

Миналата зима, преди пет години

Загуби на ситуации

Само тогава вижда параграфите

Вдигат се като натиснати бутони

Свързват се като микросиви нивелири

Изграждат мрежа на живота

На бавни обороти

Тя гледа и се учи

Само тогава знае, че има още много да се случи