Хохо, бижу. Същинско пиршество.

Осъзнаваш ли, че изостана?

О, виждам и кашу. Направо се забравих.

Бога ми, но тя минава.

Прилича ли ти на омлет?

Собствен, с гъби или без? Мисля, че не ме разбра. Притиснали са го.

С въже?

С облачния дъждобран на ето онова дете.

Без морковчета в джоба?

С бурканче пълно с розова отвара.

А някакъв вид бойкот?

Смирение. Лютиво.

Щипка чили ти прибави ли?

Господи, направо ме постави в онзи същия следобед, когато бяхме на моравата. Там, сещаш ли се, при гъските и плявата..

Ха, усети ли какъв обрат настъпи откакто сме си скъпи?

Братовчеде, не слушаш моите слова ! Повтарам плявата ! Спомняш ли си драги? На моравата.

Статус?

Плагиатстваш ти без патос. И кажи ми, твоето смирение агресия ли е или обратното? А твоето ошлайфано ликуване прикрива ли изцяло жабурняка ти? Блокира ли крилата ти?

Не избързвай с крайната преценка. Прекаляваш, без да осъзнаваш, че преминат ли смокините идва врема пак за дините.

Не обичаш ли камините, боровите клечици, мириса по ъглите, винените пръчици?

Предпочитам цаца.

Плиткоумно е в твойто блато.

Може и сафрид.

Боже, колко си пропит с плоския тъпизъм на мотика.

Врана ли дочух?

Пак ли мислиш за мастика?

Те прелитат между чайките. Знаеш ли, че всичките бозайници имат от нещичко по четири?

По две, глупако верен. Две лапички, две ноздрички, две намръщени придворни дами.

По коридора златен те завиха пак наляво. Виж ги, кикотят се омайващо, тихичко, примамващо.

Догони ги докато не са дошли хиените, за да разкъсат те премените и потънали във саждите пак да да кихат от преяждане.

Да не би на бала да са боцкали маслинки?

Не издигайте храната в култ. Дотегна ми от вашите дружинки разпръснати в моя дом. Със шапки перести и фини прекрачват прага ми със взлом. Клякат, цапат и подсмихват се, побутват ме, приплискват ме, оставят пръсти по прозорците, пропълзяват като плъхове. Събуждат съжаление. Нещастни са. Позорници.